* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

У злато блато плене;
не изплавиха златото,
но изплавиха девойкя,
девойкя света Неделя.
Па си се бракя карали,
карали и препирали,
кой да си вземе девойкя,
девойкя света Неделя.
А она им отговаря:
- Отведете ме у поле,
полето кье ме познае,
че съм си света Неделя
Отвели са я у поле,
полето я е познало,
ка я е вишло нивьето,
си се жита приклониха,
ченицата дур до земи.
Това жито овесово,
се стояло, треперило;
и Неделя го проклела:
- Се да стоиш, да трепериш,
род да родиш, да с' не яде!
Па се бракя не уверуват,
па си се бракя карали,
карали и препирали.
кой да си вземе девойкя,
девойкя света Неделя.
А Неделя им говори:
- Отведете ме у гора,
гората кье ме познае,
че съм си света Неделя.
Отвели са я у гора,
си са дървя приклониха;
това дърво ясиково,
се стояло, треперило.
Па си се бракя карали,
карали и препирали,
кой да си вземе девойкя,
девойкя света Неделя,
а Неделя им говори:
- Отведете ме у църква,
църквата кье ме познае,
че съм си света Неделя.
Отвели са я у църква,
ка я е църква видела,
си се светци приклониха,
полелиеи се разнишаха,
кандила се разсипаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016