|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, мама си кълне:
- Проклета да си, мамо, дваж клета,
дет' си ме дала, дала, сгодила
на тия пусти черни черкези,
черни черкези, черни цигани.
Отде я зачули черни черкези,
че си хванали бяла Мария,
че я хвърлили в тъмни зандани,
дано почернее, дано погрознее.
Колкот' стояла бяла Мария,
колкот' стояла в тъмни зандани,
по-бяла стана и по-хубава.
Пее се на седянка.
Тетово, Кубратско (Тетово 1995, № 183 - "Хвърлена от черкези
в зандани").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|