* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

На извор седи бяла Мария,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, измива,
майка си кълне, проклиня:
- Проклета да си, мамо, триклета,
защо ме роди толко хубава,
та си ме дала, дала сгодила,
на тия пусти, църни черкези.
Отгде я чули църни черкези,
че си хванали бяла Мария
и я хвърлили в тъмни зандани,
дано поцърнее, дано погрознее.
Колко стояла бяла Мария,
по-бела ставала и по-хубава.
Че се чудили църни черкези,
що да си сторат на бяла Мария.
Жал им било да я убият,
жал им било да я погубят.
Колко стояла бяла Мария,
по-бела ставала и по-хубава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019