* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Марийка на извор седи,
на извор седи, бели менци мие,
бели менци мие, майка си кълне:
- Проклета да си, мале, тръклета,
дето ме даде на тез татари!
Отде е зачу черно татарче,
та си ми хвана бяла Марийка
и си е фърли в тьовни зандани -
дано почерней, дано погрозней.
Колконо седи в тьовни зандани,
по-бела станва и по-кръвена!
Тогав е хвана черно татарче,
та е изведе от тьовни зандани
и е отведе в гора зелена.
Дене я пече на ясно слънце,
ноще е кади на боров кадеж
дано почерней, дано погрозней.
Колконо седи бяла Марийка,
по-бела станва и по-кръвена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019