|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор стоеше,
платно си бели, макя си кълне:
- Що си ме, мале ле, дала,
през девет села у десето,
при тия турски черкези?!
Отдека чуха църни черкези,
че си хванаха бяла Мария
и я затвориа у тъмни зандани.
Че ми лежала девет години,
девет години и девет месеца.
Мариина макя по двори ходи,
по двори ходи, сълзи рони,
сълзи рони и черкези кълне.
Па си отиде при бяла Мария
и на ключаря тихом думаше:
- Ключари мили, верни бъдете,
я ми пуснете бяла Мария!
Че си пуснаха бяла Мария;
бело й лице - пожълтело,
руса й коса - опаднала,
тънка й снага - повейнала.
Нови Искър, кв. Курило, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|