|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария край извор седи,
край извор седи,
майка си кълне:
- Проклета да си мако,
проклета, че си ме дала,
дала, продала,
на тий керкези, черни татари.
Отде я дочули черни татари,
па си я хванали бяла Мария,
па я хвърлили в тъмница.
Колко по-стояла, бяла Мария,
толко по-бела ставала,
по-бела и червена,
и си на мъжка рожба думала:
- Ветрец ще повее, ще те залюлее,
кошута ще мине - подои ще,
дъждец ще повали - окъпе ще те.
Медковец, Ломско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|