|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, бели менци мие.
Менци си мие, майка си кълне,
майка си кълне, кълне проклина:
- Проклета да си, майко, трижди проклета,
дето мене даде, даде продаде.
Дето мен даде продаде,
на тия пусти черни черкези,
на тия пусти върли бекрии!
Отде я чули черни черкези,
че си хванали бяла Мария,
па я хвърлили в тъмни тъмници.
Па я хвърлили в тъмни тъмници,
дано почернее бяла Мария,
дано погрознее бяла Мария.
Колко седяла бяла Мария,
по-бяла става и по-красива,
по-бяла става и по-гиздава.
Лесидрен, Тетевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|