* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Отишла ми е бяла Мария,
бяла Мария на кладенците.
Студена вода наливаше,
бели бакъри миеше,
майка си люто кълнеше:
- Да се провалиш, мар', мила мамо,
дет' не ме даде на първо либе,
'ем най ме даде, даде продаде,
на тези пусти черни черкези,
черни черкези, турски изедници!
Ех, че я чули черни черкези,
че си Мария хванали,
хванали, здраво вързали,
в тъмни зандани хвърлили,
дано почерней, дано погрозней.
Седя Мария в тъмни зандани,
колкото седи, по-бяла става,
по-бяла и по-червена.
Мария дума черни черкези:
- Ази съм мома българка,
жива при мъртви ще ида,
главата си залагам,
вярата си не давам!
Да знаят черни черкези,
че българин глава дарява,
а вярата си не дава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019