* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на двор седеше,
на двор седи, бели си менци мие,
люто си майка кълне.
Отде я зачува татарин,
че хванаха бяла Мария,
че я в зандани захвърлиха,
да чернее Марийка, да грознее.
Колкото седи бяла Мария,
по-хубава става и по-червена.
Майка й често идеше при нея
и на Мария думаше:
- Не ти ли, мъри, майка, домъчнява
за майка си и за тейко си?'
- Нито ми е жалко, майко,
за тебе и за татко,
най ми е жалко вечер,
кат запеят момите и момците
и за моето първо либе Стояна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019