|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Марийка на извор седи,
на извор седи, бели харкуми мие,
бели харкуми мие, майка са кълне:
- Проклета да си, мале, триклета,
дето ме даде на тез татари!
Отде е чу черно татарще,
та си ми хвана бяла Марийка
и си е хвърли в тьован зандан,
дано почерней, дано погрозней.
Колконо седи в тьовян зандан,
по-бела станва и по-кръвена!
Тогав я хвана черно татарще,
та я изведе от тьован зандан,
и я отведе в гора зелена.
Дене е пече на ясно слънце
ноще е кади на варов кадеж -
дано почерней, дано погрозней.
Колконо седи бяла Марийка,
по-бела станва и по-кръвена!
Кремене, Смолянско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|