|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци да мие,
менци да мие, майка си кълне:
- Проклета да си, майко, проклета,
проклета и триж проклета
дето си ме дала, дала и загодила
на тия пусти черни черкези.
Отде я чуха черни черкези,
па си вземали бяла Мария,
та я хвърлили в тъмни зандани -
дано почернее, дано погрознее.
Колкото стояла Мария,
нали е мома невинна,
колкото в зандани стояла,
по-бяла станала,
по-бяла и по-червена.
Горник, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|