* * *

Безчинствата на разбойника Гидик със сватбари

Мама Иванчо сгоди
отвъд бели Дунав,
за Димка, бяла мома,
вредом си света калеса,
подире стари сватове
и накрая кола кумове.
Тръгнали са за булката,
минали гора зелена,
после поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво, студен кладенец,
на камък седи Гидика,
със седемдесет юнака
и седем върли бошнака.
Иванчо, Димкин годеник,
на всички вино подари,
всичките с дари подари.
За Гидик вино не стигна,
за Гидик дарба нямаше,
той се е люто заканил -
кога се назад върнат,
сватбата да им посече,
булката да им вземе.
От къде го чу Иван,
като на сватба отидат,
всичките ядат и пият,
Иванчо, Димкин годеник,
ни яде, нито пие.
Димкин му баща продума:
- Ни ядеш, нито пиеш,
пари ли не ти достигат,
сватбата да си надариш?
Ако парите не стигат -
аз ще пари да ти дам!
Иван дядо си продума:
- Пари си имам, дядо льо,
сватбата да си надаря.
Кога за Димка идвахме,
че ни Гидика посрещна,
че се е люто заканил,
сватбата да си посече.
Иванов дядо, Иванчо,
той си на Иванчо продума:
- Димка е мома хубава,
долу ще е с дрехи юнашки,
горе ще е с дрехи венчални.
Кога се назад върнали,
Гидик сватбата посрещна.
Димка ми, булка хубава,
хвърлила дрехи венчални,
остана с дрехи юнашки,
извади сабя френгия,
като наляво замахна,
докато се надясно обърна -
само Гидика остана.
Той се на Димка молеше:
- Димке ле, булка хубава,
аз ще ти, Димке, подаря
шйнак пълен с жълтици,
не ми главата отрязвай!
Димка му глава отряза
и си сватбата замина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020