* * *

Безчинствата на разбойника Гидик със сватбари

Иванчо, младо юначе,
Иванчо сватба повдигна.
Отдалеч му е била булката,
та ми са рано тръгнали,
рано ми, рано в неделя.
Вървели, що са вървели,
до средата на гората стигнали,
сред гора дърво високо,
под дърво седят юнаци,
край дърво бял мрамор камък,
на камък седи Гидика,
Гидика страшен войвода.
Иванчо млад годеника
извади бъчва с вино,
всички ги напред почерпи,
за Гидика вино не стигна.
Гидиковата дружина,
тя на Гидика думаше:
- Сладко ли беше виното?
Гидик се люто разсърди
и на юнаци думаше:
- Местото ще завардиме,
сватбата ще дочакаме!
Решили и го сторили.
Когато се назад върнали,
всички сватбари бягали,
двамата млади хванали,
за два ги буки вързали -
с очи да се поглеждат,
с ръце да не се стигат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020