* * *

Безчинствата на разбойника Гидик със сватбари

Мар, хей, мама Иванча посгоди
оттатък Бели Дунава,
за Димка мома хубава.
Мар, хей, петък са го сгодили,
събота ходил сгоденик,
в неделя тръгват сгоденик.
Минали поле широко,
наели гора зелена,
сред гора дърво високо, (2)
под дърво голям бял камък,
на камък стои Гидика,
Гидик ми страшна войвода, (2)
с негова вярна дружина.
Сватбата като наближи,
Иванчо млад сгоденик
наред дружина почерпи,
за Гидик вино не стигна.
Сватбата като замина,
Гидиковите другари,
те се на Гидик присмяха:
- Гидико, страшна войвода,
сладко ли беше виното?
Гидик се много ядоса,
че реши той и решава
сватбата да си дочака,
булката да си отнеме.
Минало много не малко,
сватба се назад повърна
и отдалеч се тя чуваше.
Гидик се бързо приготви
и на другари думаше:
- Стягайти се, дружина,
всички сватбари да изколим!
Сватбата като наближи,
Гидиковата дружина
наред сватбари изпокла.
Гидик си булка улови,
на Иванча глава отряза
и на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
сватбата ще е Иванчова,
булката ще й моята!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020