* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Спровикна се Дели Димо
всред селото в кърчумите,
от кърчумите, от високите:
- Коя мома пладня жъне,
пладня жъне, пладня пое,
тя е мойта мила снаха.
Де го зачу бяла Рада,
бяла Рада от хладни понци,
от хладни понци, от становете,
че зъвърли совалката,
совалката на натрата,
че вземала сърп на рамо,
сърп на рамо, паламарка,
че отиде на друм, на път,
на друм, на път, дълга нива,
зажънала, запояла,
погледнала горя, долу.
От долу идат керван коля,
керван коля, керванджия,
напред върви по-млад Стоян,
по-млад Стоян Радо дума:
- Помагай Бога, бяла Радо!
- Дал Бог добро, по-млад Стоян!
По-млад Стоян Радо дума:
- Жъни, Радо, да жънеме,
да се двама наджъваме -
'ко ме, Радо, ти наджънеш,
жа ми вземеш черни бивля,
черни бивля с нови коля,
с нови коля с прясно жито.
'Ко те, Радо, аз наджъна,
жа ти взема дълга нива,
дълга нива бащина ти.
Жънали са, наджъвали,
че наджъна бяла Рада -
триста ставици и три снопа.
Проговори по-млад Стоян:
- Мари, Радо, бяла Радо,
не ми вземай черни бивля,
бивлята са вуйчовите,
колята са булини ми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020