* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Море, море, девойко!
Чобан мома сборува:
- Хайде да жниеме пшеница,
църнокласица.
Ако ме тина наджниеш,
да ти дада стадото,
от стадото половината.
Ако те я наджния,
аз кье те тебе да взема.
Та са жнали що жнали,
от утрена до проима,
от проима до пладнина.
Разлени се чобано,
та пободе щапчето,
та си хвърли фередже,
та си седна на сенка,
на мома си сборува:
- Море, море, девойко!
Ял' ми седни под сенка.
Девойка му сборува:
- Бре, чобано гидийо!
Хайд' да броиме снопите,
та и снопе ръколке.
Та са броили снопите,
та и снопе ръколке,
мома го е наджнала,
двести снопа наджнала,
я триста со ръколке.
Мома му вели-говори:
- Бре, чобано гидийо!
Хайде лучи стадото!
Чобан й се верно моли:
- Вземи ме мене, девойко!
Дека кье ида от дружински срамове
от момински смехове,
че ме мома наджнала?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020