* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Майно ле! / Запладни овчар овцете
на връх на Стара планина
на високо деле, под високо буче.
Па се овчар провикна:
- Пладнувай, девойко,
на голема нива,
че и я пладнувам
на равна рудина
под зелено буче!
Провикна се мома:
- Дойди ми, дойди, овчарко,
да се наджънваме,
доде пладне дойде, -
нивата полегна,
сърпа почернее,
трева слог отбие,
мома лен добие!
Ако ме наджънеш,
доде пладне дойде,
язе ще те взема;
ако ли те наджъна,
язе ще ти взема
сиво бело стадо!
Овчара е дошъл,
та се наджънвали -
додее пладне дошло,
момата нажънала
до триста снопа;
момъка нажънал
до двеста снопа.
Провикна се мома:
- Бракя, мои бракя,
кошара градете,
стадо да затворим!
Момък се провикна:
- Бракя, мои бракя,
скоро ми дойдете,
снопе да развържем,
кантар донесете
снопе да претеглим!
Снопе развързале,
снопе претеглиле, -
момковото снопе
тежко претегнало...
Та си взел момата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020