* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Спривикна се стар ми Стайко,
стар ми Стайко, стар бубайко:
- Коя мома пладне жъне,
пладне жъне, пладне пойе,
пладне пойе, чакъм кара,
чакъм кара, край опира -
тя й, бе джанъм, мойта снаха.
Че го зачу бяла Рада,
бяла Рада от тевнице,
от тевнице и от станове,
че захвърли совалчица,
че си лапна сърп на рамо,
сърп на раму и паламарка,
че си тръгна на дълга нива,
дълга нива с бяло жито.
Ка зажъна, ем запоя,
ем запоя, чакъм кара,
чакъм кара, край опира.
Отдол иде керван коля,
напред върви лудо и младо,
че достигна бяла Рада,
че запря си керван коля.
- Помага ти Бог, бяла Радо.
- Дал Бог добро, лудо-младо,
хайде ела да зажънеш.
Ако мене ти надминеш,
да ми вземеш дълга нива,
дълга нива с бяло жито.
Ако те аз теб надмина,
да ти взема керван коля.
Че захвана двама млади,
че надмина бяла Рада,
че му взела керван коля.
Че отговаря лудо-младо:
- Ко да правя без колата?
Че засмя се бяла Рада:
- Кото искаш, туй направи.
Че я лапна за бяла ръка,
че я гуди у керван коля,
че я занеси на майка си,
на майка си, на баща си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020