* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Попрелка се белее
в Марината градинка
под червенът трендафил,
под сладката ябълка.
Отде идат, Маро ле,
деветима овчаре,
с девет тежки сюрии.
Кехая Мари думаше:
- Мари Маро, Марице,
хай да поем, да свирим
до три ми дена и ноще,
ако ме, Маро, надпоеш -
жа ти харижа стадото,
стадото с тоягата,
ако те, Маро, надсвиря,
жа ти си взема дарове.
Свирили, още пяли ми,
три дена и три нъщове.
Пак ги е Мара надпяла,
та им е взела стадото,
стадото с тоягата.
Овчар ли хи говори:
- Мари Маро, Марице,
кога ми взе стадото,
барем ме вземи и мене
да ти съм, Маро, кехая,
да ти паса стадото,
стадото с тоягата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020