* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Мари Яно, бела Яно!
Бяла Яна сама жнала
край пътища и друмища,
сама жнала, пладнувала.
Оттам минали керванджии,
керванджии, кираджии.
Най-малкото кираджийче
той на Яна проговаря:
Мари Яно, бела Яно,
сама ле си днеска жнала,
сама ле си пладнувала?
Отговаря бела Яна:
Ой, те тебе, кираджийче,
сама си съм днеска жнала,
сама съм си пладнувала.
Кираджийче отговаря:
Ой, те тебе, бела Яно,
хайде двама де жънеме,
да жънеме, надварваме.
Ако, Яно, ме наджънеш,
биволи кье ти харижа,
биволите със кулата,
кирията с чувалите.
Ако, Яно, те наджъна,
теб за булка кье да взема.
Че се двама наджънвали,
наджънвали, надварвали.
Бяла Яна наджънала
девет снопа и ръкойка.
Кираджийче Янки дума:
Мари Яно, бела Яно,
халал да ти са биволите,
биволите със кулата,
кирията с чувалите.
Отговаря бяла Яна:
Ой, те тебе, кираджийче,
не ти искам аз кулата
не кулата, не биволите,
кирията с чувалите.
Мене ми стига славата,
че аз съм те наджънала
девет снопа и ръкойка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020