* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Жънала е Каля, Кальо льо,
на висок баир Кангаир,
на кираджийски пътища,
дето кервани вървяха.
Жънала Каля, бързала.
Като се Каля издигна,
от гора керван идеше
с керванджията Никола.
С тънка си свирка свиреше,
свирка му свири говори:
- Поможи Бог ти, Кальо льо,
Кальо льо, мома хубава.
Каля Никола думаше:
- Дал ти Бог добро, Никола,
никола млад кираджия.
Никола Кальо думаше:
- Кальо льо, мома хубава,
хайде да се наджъваме.
Ако ме, Кольо, наджънеш,
Кольо льо, ще ти харижа
кервано с керванджията.
Ако пък аз те наджъна,
какво ще, Кальо, харижеш?
Каля Никола продума:
- Аз ще, Никола, харижа
бащина нива голяма,
голяма дванайсет уратя
и вътре с жътварката.
Сдума ли са се, сторили
и са се те наджъвали,
и нивата ожънали.
Че са я Каля повели
повели и оженили
за Никола млад кираджия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020