* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Жънла Злата пченица
на висока Върбица.
Жънла Злата и пела.
Овчар й рука, подрука:
- Злато ле, мари, хубава,
Злато ле, мари, гиздава,
нимой ми жъна оттука,
ами ела при мене.
При мен сенка дебела,
при мен агне печено,
при мен вода студена.
- Ей, овчарю ле, шильгарю,
нимой рука оттука,
ами ела при мене
да се жътва наджънем.
Ако те аз, ле, наджъна,
овцете ще ти подкарам
със дванайсет кучета,
със тринайсет овчаря.
Ако ли ти ме наджънеш,
твоя невеста ще стана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020