* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Злато, моме Злато, леле, Злато, моме Злато.
Жнала Злата, жнала
на голема нива,
на бела пчиница.
Овчар стадо пасе
край Златина нива,
та на Злата вели:
- Злато, моме Злато,
хайде да жниеме,
да се наджниваме.
Ако те наджния,
ки ти взема, Злато,
големата нива
сус бела пченица.
Ако ме наджниеш,
ки ти дада, Злато,
мойто сиво стадо.
Жнале двата, жнале,
та се наджнивале.
Злата го наджнала,
Злата - сноп, овчар - ръкойка.
Та му е вземала
тува сиво стадо.
Овчар й се моле:
- Остави ми, Злато,
яре габисало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020