* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Тевен се облак зададе,
облак ми иде, дъжд няма.
Гана из гора вървеше,
из гората въз водата.
Из облак змейно продума:
- Либе ле Гано, либе ле,
кога те питам, кажи ми,
кажи ми, та ме не лъжи,
ти що щеш, Гано, тукана,
из гората въз водата?
Тая й вода галатна -
вчера галати минаха,
със кола болни караха,
та им кърпите перяха
и им раните миеха.
Гана си змейну думаше:
- Либе ле змейно, либе ле,
я ме вземай, я ме оставяй!
Веки ми cycа, дудея
из ден в ден болна да лежа,
из ден в ден, змейно, ката ден,
да бера хорски срамове,
башка от Бога грехове!
Змейно си Гани думаше:
- Либе ле Гано, либе ле,
я си иди, Гано, у дома,
умий се, та се оплети,
па се хубаво премени,
накачи тежко нанизи -
твойето и змейновото,
де ти го й змейно донесъл,
па седни вън до хамбарят,
та никой да те не види!
Ние щем, Гано, да дойдем
до седемдесет змейнове,
до седемдесет змеици,
до седемдесет змийчета -
змейове необръснати,
змеици неоплетени,
змийчета неокъпани.
Цялото село ще светне,
вашите двори ще горят,
ще горят и ще изгорят -
ти да се, Гано, не уплашиш!
Гана си змейно послуша,
па се умила, оплела,
па се хубаво премени,
накачи тежко нанизи -
нейното и змейновото,
па седна вън до хамбарят,
та никой да я не види.
Кога й било полунощ,
полунощ, потайно време,
цялото село й светнало -
Ганини двори горели,
горели и изгорели;
та па си Гани надошли
до седемдесет змейове,
до седемдесет змеици,
до седемдесет змейчета -
змейове необръснати,
змеици неоплетени,
змейчета неокъпани.
Та па са Гана грабнали,
в синьо я небе занели.
Гана си змейну думаше:
- Либе ле змейне, либе ле,
веки ми суса, дудея.
Мама ми й хабер пратила,
че брата ми ще се жени,
та на гости да му идем.
Змейно си Гани послуша,
па са станали, отишли.
Когато са наближили,
Гана си змейну думаше:
- Либе ле змейно, либе ле,
я ми се стори, преправи
на червен, на бял калафир,
на страна да те натикна,
със тебе, змейно, да шътам!
Змейно си Гана послуша,
па ми се стори, преправи
на червен, на бял калафир,
та го на страна натикна.
Като си у тях отишли,
Гана си мами думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
наклади, мамо, огънят,
люта ме треска затресе!
Майка си Гана послуша,
та ми накладе огънят.
Гана се на огън не огря,
най си калафир отпъна,
та го в огънят захвърли.
Змейно из огън викаше:
- Либе ле Гано, либе ли,
що ли ме лесно измами?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015