* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

- Вено ми, Вено малено,
кога ми беше малено,
много ми беше галено,
галено, много хубаво,
сега ми, много погрозне!
- Мале ле, стара майчице,
стара си, мале, улава,
млада съм, мале, мале, хитра съм!
Мене ме люби аждер змей,
ката ми вечер дохожда
и тая вечер к'е дойде,
к'е дойде мене да вземе.
И аз със Змейо к'е ида,
млада змеица да стана.
Кога к'е брата жените,
и мене на сватба канете,
и аз на сватба да дойда.
- Вено ми, Вено малено,
дек к'е те майка намери?
- Мале ле, стара майчице,
смеси бела погача,
разточи тенка баница,
сложи си чотра с вино,
на чотра жълта ябълка,
па ела във вишна планина,
там к'е си видиш езеро -
всичко си хвърли в него ле,
мене на скути да падне,
аз к'е се, мале, досета.
Кога се брат й зажени,
Венина стара майчица,
смеси бела погача,
разточи тенка баница,
сложи си чотра със вино,
на чотра жълта ябълка,
та ойде във вишна планина,
там найде Синьо езеро.
Всичко в езеро хвърлила -
Вена на скути паднало,
Вена на Змейо думаше:
- Змейо ле, Змейо горянин,
мене ме канят на сватба,
жени се моето братче.
Змейо ле, Змейо горянин,
стори се, Змейо, на китка,
аз к'е си китка затъкна.
Стори се Змейо на китка,
та си на сватба отиде.
Весден е измет чинила,
кога е фурна горела,
китка е в жарта хвърлила,
та си ми Змейо изгоре.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015