* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Е, Ерино, Ерино, девойко!
Откак се е манастир сградило,
такива моми не беха дохождали,
такива песни не беха пеяли,
такова хоро не беха играли.
Сега доиде Ирина девойка,
та запея тия лепи песни,
лепо пее, надлеж се чуе,
та заигра това ситно хоро,
ситно игра, земята се тресе.
Дочул я Змейо горянино,
собрал ми е голема дружина,
пригърмея, море, притескаа,
та Ирина от хоро скинаа.
Ерина им вели, ем говори:
- Ой ве вазе, море, триста змея,
я постойте млако, почекайте,
да откина мрежици от гърло,
да ги хвърля, море, сред хорото,
да собират, море, малки деца,
малки деца, море, сирачета.
Що са млади, все да оплачат,
що са стари, все да ме ожалят.
Постояли малко, почекали,
та хвърлила, море, мрежиците,
хвърлила ги, море, сред хорото,
собирали тия малки деца,
малки деца, море, сирачета.
Ерина я вишом извишия,
вишом, вишом, до синьото небо.
Затвориха Змейо в една карпа,
там седела цели три години.
Поминаха до два ми овчара,
два овчара, до два ми другара.
Ерина им вели, ем говори:
- Ой ве вазе, до два ми овчара,
два овчара, до два ми другара,
жива ли е мойта стара майка?
А они велят, ем говорят:
- Е, Ерино, Ерино девойко,
кат е жива, па защо е жива,
като кука като кукувица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015