* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Злата, тънкя Злата,
Злата змей залиби,
змейну ще я вземе
на ден, на Великден,
на личен Гергьовден.
Злата му се моли:
- Стой, почакай, змейно,
до ден, до Великден,
до личен Гергьовден,
по-личен Спасовден,
да ти даря, Змейо,
Лазарови куми,
куми и кумички,
ама Злата кума.
Златината майка,
тя по двори ходи
и за Злата плаче:
- Злато, дъщо Злато,
на сестра да кажеш,
я на мила майка,
я на по-стар баща.
Че се вдигна Злата
чак до синьо небе,
и до ясни звезди.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015