* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Злато, моме Злато!
Тръгнала е Злата за вода студена.
На път найде Злата две гримни сребърни,
Злата ги отвзела, на ръце турнала.
Гримни продумали: - Злато, моме Злато,
ние не сме, Злато, две гримни сребърни,
ам ние сме, Злато, два змея, два брата.
Ний дойдохме, Злато, тебе да вземеме,
тебе да вземеме на нашето село,
горе в синьо небе, долу в черна земя!
Злата им се моли: - Змейно льо, либе ле,
почакай ме, змейно, до ден до Лазара,
Лазара да водя на малките моми,
на малките моми пера да раздам.
Злата Лазар води, змейно подир ходи,
и на Злата дума: - Побързувай, Злато!
Отде се задали два вятра, две бури,
та Злата вдигнали горе в синьо небе.
Златиното братче, на майка си думаше:
- Гледай, мамо, гледай, гледай наша кака,
гледай наша кака горе в синьо небе --
косата й се вихрей, като паун перо,
лицето й се белей, като сняг на пряспа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015