* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Змейо си Стана любеше,
та я е любил три годин.
Майкя на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
досади ми се, додеа
от твои дружки питане,
защо на вода не идеш!
С тебе си шега биеа
твоите дружки на вода.
Я люби Змейо, я махни!
Кога е било навечер,
ка дойде Змейо навечер,
а Стана си му говори:
- Змейо ле, Змейо горянин,
на майкя ми се досади!
Те стана до три години,
току ме любиш, не водиш.
Досади ю се, додеа,
от мои дружки питане,
оти на вода не идем,
оти си майкя не слушам.
Я люби, Змейо, я махни!
Змейо си Стани говори:
- Стано ле, много хубава,
на майкя, Стано, да кажеш,
никой да си се не бои,
довечер, Стано, че дойдем!
Кога у двори увлезнем,
у ваши равни дворове,
ясен че огън да пламне,
та двори че облелее.
Ти, Стано, да се не боиш,
на стара майкя да кажеш
и она да се не бои;
на стари баща да кажеш
и он да се не бои;
на мили брайкя да кажеш
и они да се не боя.
Стана на майкя казала,
Стана на баща казала,
Стана на брайкя казала -
ка вида ясни огньове,
ка вида, да се не боя.
Кога е било навечер,
ка дойде Змейо низ гора,
па си у двори увлезна,
пламнаха ясни огньове
и Стана Змейо посрещна.
Ка се огньове пламнали,
Стана у огън стоеше.
Змейо си Стана привана,
па я на коня укачи.
Па пойде Стана да сийде,
сас Змейо Стана да сийде,
майкя на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
ка че ти ойдем на госте,
дека че да те намерим,
дека че тебе да найдем?
Стана на майкя говори:
- Мале ле, мила майчице,
да дойдеш, мале, да дойдеш
у тая гора зелена,
при големата пещера,
там има яма голема,
при яма суха череша,
тамо са двори на Змейо.
Па Змейо Стана заведе.
Мина се до три години,
станала майкя Станина,
омеси бела погача,
наточи препек ракия,
па си отиде, отиде,
отишла си е майкя ю
у тая гора зелена,
при големата пещера,
при тая суха череша;
там найде Змейо дворове
и тамо найде черка си.
Три дни им на двор гостова.
Пойде си майкя Станина,
пойде си дома да иде,
а Стана си я изпраща:
- Мале ле, мила майчице,
кога Стояна зажениш,
на сватба да ме поканиш
и я на сватба да дойдем!
И майка си ю говори:
- Я че те, Стано, поканим,
тува ли да те намерим?
А Стана си ю говори:
- Мале ле, мила майчице,
тува чеш мене да найдеш
и тува Змейо че найдеш!
Ойде си майкя Станина,
на свои равни дворове.
Па си Стояна зажени,
па стана майкя Станина,
та ойде Стана да кани,
на сватба да я покани.
Пойде си Стана да иде,
на сватба Стана да иде
и Змейо сака да иде,
Змейо си на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
и я че идем на сватба!
На китка че се претворим,
ти да ме, Стано, затъкнеш
о десна страна у перо
и я на сватба да идем.
И Змейо си се претвори
на росна китка зелена,
та си го Стана затъкна
о десна страна у перо.
Стана си пойде по друми,
па си по друми ходеше.
У среща са ю три кола,
две кола сено зелено
и едни бела белия,
па се на Стана смееха,
че сама ходи по друми,
без мъж си иде на сватба.
А Змейо слуша низ китка,
а Стана на Змейо говори:
- Змейо ле, Змейо горянин,
да си запалиш три кола,
две кола сено зелено
и една бела белия!
А змей си на Стана говори:
- Стано ле, Стано хубава,
не можем да ги запалим,
да палим сено зелено,
защо си има три травки,
врътика и куманика,
и тая синя тантева;
от них не можем да палим,
да палим сено зелено,
оти че да се накадим,
та че се азе отровим;
че палим бела белия!
Запали бела белия,
изгоре бела белия.
Кога на сватба ойдоха,
Стана на стрина говори:
- Стринице, мила майчице,
увлезни нова градина,
та си намери врътика,
врътика и куманика,
и тая синя тантева;
на Змейо зелник направи,
та Змейо зелник да руча,
та Змейо да си отровиш!
И стрина Стана послуша,
увлезна нова градина,
та си набрала врътика,
врътика и куманика,
и тая синя тантева,
та зелен зелник направи,
ка го у огън спущиа,
та зелен зелник да печа,
низ зелник пара излезна,
замириса си на Змейо
и веднъг се с душа разстави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015