* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Змей Марко люби Драгана,
откакто я Марко залюби,
а тя се болна поболя,
та лежа малко, ни много,
цели девет години,
десета чучка ремязна.
Мама Драгана Думаше:
- Дъщерко, моме Драгано,
стига си болна лежала,
че ми се вече додея,
додея, още дососа.
Драгана хатър остана,
та взела менци на рамо,
па е за вода отишла.
Там заварила Драгана,
там заварила змей Марко.
Змей Марко каже Драгана:
- Либе, хубава Драгано,
та що те носят тадява,
по тая вода галатна?
Вчера галати минаха,
болно галатче носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Драгана Марко каже:
- Аз не съм дошла за вода,
а съм дошла за тебе,
нещичко да те попитам,
правичко да ми обадиш!
Я ме люби, я ми барем право кажи,
ще ли ме вземеш, или не щеш?!
Змей Марко каже на Драгана:
- Либе, хубава Драгано,
иди си дома, либе ле,
измий се, оплети се
и се хубаво премени.
Довечера ще дойдем,
девет редици змеици,
девет редове змейове,
девет редчета змейчета.
Да не би да се уплашиш,
равно снага да положиш,
бяло лице да промениш,
че главата ще ти срежа,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
Послуша го Драгана
и си е дома отишла,
измила се и оплела,
и хубаво се пременила.
Змейове всички надошли
и са Драгана вземали.
Тъмен се облак зададе
на Драганини дворове.
Драгана с облак вдигнаха,
тя си на облак висеше.
- Мамо ле, стара майчице,
аз имам братец по-малък,
кога го, мале, зажениш
и мен хабер да сториш,
по пиле, по лястовица,
и аз на сватба да дойда!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015