* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Змей Злата залюби,
залюби, закани:
- Злато, тънка Злато,
тънка, та висока,
бяла, та червена.
Злата хоро води,
на ден, на Великден,
на личен Гергьовден,
на лазарска кума.
Змей покрая ходи
и на Злата дума:
- Злато, тънка Злато,
тънка, та висока,
бяла, та червена.
Злато ще те вземам
на ден, на Великден,
на личен Гергьовден,
на лазарска кума.
Злата Змею дума:
- Змейо, първо любе,
не ме вземай, Змейо,
на ден, на Великден,
на личен Гергьовден,
на лазарска кума!
Аз ще стана, Змейо,
кума на момите,
кума на момците,
ти ме имай, Змейо,
венче на главата.
Дорде Злата сдума,
вихрушка повяла,
Злата горе вдигна,
горе в синьо небе.
Злата не се гледа,
куйруци се гледат,
махат, та се въртят,
веят се, ветреят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015