* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Кумувала е Злата
на ден, на Лазарца.
Кумувала е Злата
на малките моми.
Хем е кумувала,
хем змейна любила.
Змей Злати думаше:
- Злато, кума Злато,
Злато, любваш ли ме,
Злато, вземаш ли ме?
Злата, кума Злата,
Злата Змейна дума:
- Змейне, любе змейне,
змейне, любувам те,
змейне, земвам те,
ако ме почакаш,
до ден до Лазарца
и личен Великден,
по-личен Гергьовден!
Злато, кума Злато,
га ми дойдат, змейне
мойте верни хайки
с кукла на Великден,
за да ги изпратя.
Кога ги изпратя,
тогаз ще те взема.
Змей Злата послуша,
послуша и почака
до ден, до Великден
по-личен Гергьовден.
Златините дружки,
всичките дойдоха,
с кукла на Великден.
Злато, кума Злато,
Злата ги посрещна,
в къщи ги въведе.
Яли са, пили са,
Злата, кума Злата,
навън ги изведе,
вън на равни двори.
Всички заиграли,
заиграли, запели,
Злата хоро води,
лична песен пее:
- Гледайте ме, дружки,
днеска Злата има,
утре Злата няма!
Змей каил не стана,
силен вятър духна,
кума Злата грабна.
Златините опашки
горе се синеят,
горе в синьо небе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015