* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Тръгнала е Злата, Злато моме, Злате,
брат си хляб да носи, брат си на къшлите,
брат си на къшлите, тяйну на лозята.
Из път върви Злата, хем върви, хем пее,
на път найде Злата две гривни сребърни.
Злата ги отвзела, на ръки ги тури.
То не било, Злате, две гривни сребърни,
най било, Злате, две змейки усойки.
Гривни продумали: - Злате, моме Злате,
Злате, моме Злате, ще те вземем Злате,
на ден, на Великден, на средното хоро!
Злата им се моли: - Не мойте ме взема,
не мойте ме взема на ден, на Великден,
на ден, на Великден, на средното хоро,
че съм обрекана на момците мома,
на момците мома, на момите кума,
хоро да им водя, хоро Лазарица!
Дойде ден Великден, Злата хоро води,
Злата хоро води, Змейо накрай седи,
Змейо накрай седи, Злати глава върти,
Злати глава върти: - Злате, ще те вземем!
Още тва хортуват, де се свили, Злате,
де се свили, Злате, две вихри вихрушки,
Злата издигнали горе, в синьо небе,
опашки се вият, поли се люлеят,
поли се люлеят, Злата не се види.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015