* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

- Вено ми, Вено малено ле,
Вено ми, Вено малено,
кога ми беше малено ле,
кога ми беше малено,
много ми беше хубаво, ле,
много ми беше хубаво.
Сега ми, Вено, порасна,
порасна, Вено погрозна.
- Мале ле, стара майчице,
мене ме, мале, змей любе,
змей любе, змей кье ме зиме.
Всека ми вечер довада
и довечера кье дойде.
Кой кье го, мале, посретне?
Майка на Вена продума:
- Вено ми, керко хубава,
насипи вино, ракия,
тури пелин и отрова!
Кат ти дойде змей горян,
он кье тера студна вода,
ти му подай зелен бърдак,
беки го, керко, отровим.
Вена майка си послуша,
насипа вино, ракия,
тури пелин и отрова.
кат дойдело змей горяно,
не терало студна вода,
дваж гръмнало, триж треснало,
хубава Вена вдигнало.
Вена на майка думаше:
- Мале ле, стара майчице,
кат го жениш мойо брата,
и мене, мамо, да каниш,
и аз на сватба да дойда.
Майка на Вена продума:
- Вено ми, керко хубава,
дека майка кье те найде,
кье те найде да те кане?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015