|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Змейко Злата дума:
- Злато, любе Злато,
златното ти име,
златари го леят -
на булки - кованци,
на моми - герданя,
на момци - пръстени.
Ще те взема, Злато,
на ден, на Лазара!
Злата му се моли:
- Змейко, любе змейко,
не ме зъмай, змейко,
на ден, на Лазара,
най ме зъми, змейко,
на ден, на Великден.
Злата Лазар води,
змейко до плет седи,
змейко Злате дума:
- Злато, любе Злато,
хайде, любе, хайде!
Доде Злата отдума,
вихрушка се й свило,
че Злата й вдигнало
горе в небесата -
чукман се пъстрее,
поли се белеят,
пелешо придрънква.
Климаш, Карнобатско; лазарска - на мома (СбНУ 59/1994, № 146
- "Змейко на Злата дума").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|