* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

- Мари, Вено ле, Вено галено,
Вено ле, Вено, ле, галено,
отка ми беше маленка,
отка ли ми беше маленка,
много ми беше хубава,
много ми беше, ле, хубава.
Отка ми, Вено, порасна,
отка ми, керко, ле, порасна,
много ми, Вено, ле, погрозне,
много ми, Вено, ле, погрозне.
Вена на майка думаше:
- Мале ле, милна майчице,
да знаеш мале, да знаеш,
мене ме, мамо, змей любе!
Всека ми вечер дохожда
и тая вечер кье дойде,
и мене, мале, кье кара,
кье кара с него, кье шета.
Кога кье жениш по-мал брат,
и мен на сватба да каниш!
Майка й вели, говори:
- Вено ле, керко на майка,
къде, Вено, да те терам?
Вена й вели, говори:
- Мале ле, мила майчице,
вземи овчарска тояга,
вземи си златна ябука,
та крени, мале, та крени
от рида, мале, на рида,
от чука, мале, на чука.
Хвърли овчарска тояга,
тогаз, мале, кье те чувам,
хвърли си златна ябука,
кье падне на мен на ръце,
тагай на сватба кье дойда.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015