* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Злато, моме Злато!
Тръгнала е Злата, (2)
за вода студена,
на път найде Злата
две гримни сребърни.
Злата ги отвзела,
на ръце турнала.
Гримни продумнали:
- Злато, моме Злато,
ние не сме, Злато,
две гримни сребърни,
ам ние сме, Злато,
два змея, два брата!
Ний дойдохме, Злато,
тебе да вземеме, (2)
на нашето село,
горе в синьо небе,
долу в черна земя!
Злата им се моли:
- Змейно льо, любе ле,
почакай ме, змейно,
до ден, до Лазара,
Лазара да вода
на малките моми, (2)
игра да раздам.
Злата Лазар води,
змейно подир ходи
и на Злата дума:
- Побързувай, Злато!
Отде се задали
два вятра, две бури,
та Злата вдигнали
горе в синьо небе.
Златиното братче,
на майка си дума:
- Гледай, мамо, гледай,
гледай - наша кака,
горе в синьо небе,
косата й се вихрей,
като паун перо,
лицетой се белей,
като сняг на пряспа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015