* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

- Вено ми, Вено галено, (2)
ти кога беше малено,
много ми беше галено.
Сега, Вено, га порасна,
много ми, Вено, погрозне.
Дали любиш говедаро,
или любиш овчарино?
Я Вена й говореше:
- Мале ле, стара майчице,
нито люба говедаро,
нито люба овчарино,
мен люби змех ле от гора,
всека вечер при мен дохожда,
и тази вечер кье дойде,
и мене кье ме закара.
Майка й вели, говори:
- Вене ле, Вене галено,
дека майка да те тера?
Вена й вели, говори:
- Мале ле, стара майчице,
да расне брат ми, да порасне.
да стане голем за главене,
за главене, за женене,
мен на сватба да каните.
Я майка й говореше:
- Вено ле, Вено галено,
дека майка да те тера?
Я Вена й говореше:
- Мале ле, стара майчице,
да вземеш блага ябълка,
да дойдеш горе в гората,
пусни ябълка по река,
на мен на скути ще падне
и аз на сватба ще дойда.
Раснал е брат й, пораснал,
станал е голям за годене,
за годене, за женене.
Станала майка й, отишла,
отишла в гора зелена,
пусна ябълка по река,
на Вена на скути падна.
Вена си змехо пощеше,
дребни си сълзи ронеше.
Змехо й вели, говори:
- Вено ле, моме хубава,
защо рониш дребни сълзи?
Я Вена му говореше:
- Змехо ли, змехо от гора,
майка ме на сватба кани.
Змехо й вели, говори:
- Вено ле, моме хубава,
ще идем двамка на сватба,
аз ще се сторя, Невено,
се сторя китка на глава.
Кренали двама, отишли,
сторил се китка на глава,
Вена отдалеч викаше:
- Мате ле, стара майчице,
вали до силен ми огън!
Майка си Вена дочула,
навали до силен огън,
Вена отдалеч идеше,
китка във огън хвърлила
и си Змейо изгорила...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015