* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Злато, кума Злато!
Кумувала Злата
на малките моми
и на големите.
Злата хоро води,
змейно покрай ходи,
Злато глава върти:
- Злато, жа те взема
по ден, по Лазарца!
Злата му се моли:
- Постой ме, почакай
до ден, до Великден,
да изпрати Злата
Лазарови куми,
куми и кумици,
да си ги нагости,
нагости й напрости -
игла стребърна
и перо жеравно.
Змейном га почака
до ден, до Великден.
Изпратила Злата
Лазарови куми,
та си ги нагости,
нагости и напрости.
Злата хоро води,
отде са задали
мъгли и прахови,
че дигнали Злата
горе в синьо небе.
Злата не са види,
току й се видат
на риза полите,
на сукман опашки,
на коса бухали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015