* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Злата златичина,
бяла кукличина!
Злата змей залиби,
и се змей закани:
- Злато, ще те взема!
А Злата му дума:
- Змейно, първо либе,
да стоиш, да чакаш
до ден, до Великден,
до ден, до Лазара,
аз кума ще бъда
на малките моми,
и на големите!
И змейно га чакал
до ден, до Великден,
до ден, до Лазара.
Моми са надошли,
Лазар са заиграли;
Злата, кума Злата,
Злата Лазар води.
Силен вятър духна,
ветрушки се свиха,
моми се стрепаха,
моми се сгледаха,
коя мома няма -
Злата мома няма?!
Злата в синьо небе,
чехлите й долу,
Златината майка,
тя за Злата плаче!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015