* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Змей Злата залюби,
залюби й закани:
- Злато, тънка Злато,
Злато, жа те взема
на ден на Великден,
на личен Гергьовден!
Злата му се моли:
- Чакай, чакай, змейно,
да дойде Лазарца,
Лазарца й Великден,
аз жа стана, змейно,
кума на момите,
мома на момците,
ти ми стани, змейно,
перо на стърната!
И змейно га й чакал
да й дошло Лазарца,
да й станала Злата
кума на момите,
мома на момците.
Злата хоро води,
змейно по край ходи,
още Злати дума:
- Хайде, хайде, Злато,
хай да тръгнуваме,
че слънцето зайде!
Таман това дума,
свило са ветрушка,
та й грабнало Злата,
та я издигнало
горе в синьо небе.
Златината майка
из двор по двор ходи,
дребно сълзи рони.
Златините братя
от трапеза гледат
и на майка думат:
- Гледай, гледай, майко,
горе в синьо небе,
опашки се вият,
Злата се не види.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015