* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Добра водила хорото;
отде се облак зададе,
подир нег' - ситна росица,
а по росица - фъртуна,
и по фъртуна - слънчице.
Облака ми е Добрину свекър,
росата ми е Добрину любе,
фъртуна ми е Добрину девер,
слънчице ми е Дабрина зълва.
Та са грабнали хубава Добра,
извисили я до синьо небе.
Добра си вика на мили братя,
и хим поръча да се изженят;
кога се жени най-малки братец,
да я калесат на сватбата му.
Па си хим вели, вели-говори:
- Ой ле ми вие, мили ми братя,
я напълнете дървеницата,
напълнете я със руйно вино,
окачете я на Перин планина,
на Перин планина, на висока ела.
Заженил ми се Добрин ми братец,
па закачили дървеницата
на Перин планина, на висока ела.
Видела Добра от синьо небо,
видела ми е и се сетила,
че Добра са я покалесали.
Па си на любе вели-говори:
- Ой ми те тебе, първо ми любе,
моите братя сватба ми правят,
калесали ни са на сватба да идем!
Ям той хи вели, вели-говори:
- Ой ми те тебе, първо ми любе,
нели ме знаеш, че си съм змияр,
че си съм змияр, змияр над змияре!
Па се приправи грозен змияр,
преправи се на перо пауново,
затъкнала го Добра на глави,
па са ми слели на черна земя,
на черна земя, на братова сватба.
Та си ми било в петък сутрина,
Добра месила бела погача,
навела се е огън да дуне,
та си запали перо пауново,
перо пауново - грозен змияр...
Та си остана хубава Добра,
хубава Добра при милни братя...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015