* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Вело ле, Вело хубава!
Макя на Веля думаше:
- Кога ми беше малена,
много ми беше хубава,
порасна, Вело, огрозне!
Веля на макя думаше:
- Да знаеш Велино сърце,
ни би жива ходила,
ни би жива останала!
Еве стана три години,
ка ме люби змей горянин,
довечера, майко, че дойдат,
мене да ме водат;
целото село огън че гори,
наши че двори сънце че грее.
Немой, мамо, да се уплашиш,
да се уплашиш и побегнеш,
седи, мамо, изпрати ме.
Кога жените брата ми
и мене, мамо, поканете.
Макя на Веля думаше:
- Чедо ле, Вело хубава,
дека те, чедо, найда?
- Видиш ле, мамо, тая планина,
до нея има и другя,
до нея има и трета,
у нея има езеро
у езеро че ме водат.
Кога се брата ми жени,
меси, мамо, пресна погача
и я хвърли у езеро,
това е на мене каница.
Кога било довечера,
дошел е змей горянин
да води Вела хубава.
Цело е село огън горело,
у Велини двори сънце греяло.
Седяла макя, изпратила я.
Кога да женят брата й,
месила пресня погача
и е фрълила у езеро.
Пошел е и змей горянин -
шура че се жени,
на сватба да иде.
По друмите сретнале
сто коли сос сено
и сто млади момичета.
Па се створил златна ябука.
Кога ошла Вела хубава,
рекла на народо:
- Накладете силен огън!
Хвърлила златна ябука,
та я ябука пукнало,
та е народ погубила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015