* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Змейо Злата либи,
либи и ще го вземе.
Злата Лазар води.
Змейо Злата дума:
- Злато моме, Злато,
Злато, ще те издигна!
Злата му се моли:
- Змейо либе, Змейо,
чакай, либе, чакай.
Чакай, либе, чакай,
до ден до Лазара,
Лазар да играем.
Че няма кой да кумува,
на малките моми,
на малки и големи.
Змейо не ги чака.
Вихрушка се извило,
вихрушка змейнушка.
Вихрушка, змейнушка,
Злата издигнала.
Златините чехли,
по земя падаха;
Златините крайци,
по небе се вият,
по небе се вият,
като два орела.
Гласа й се чува,
кат на малко пиле.
Златината мама,
тя по края ходи,
змейном бърда носи,
и за Злата плаче:
- Злато, къзъм, Злато,
кат си, мама, знаела,
ти що, мама, не каза,
дето змей те либи,
либи ще те вземе,
аз щях да те изцеря?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015