* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Заиграло е хоро, Злато, моме Злато,
на ден, на Великден, на личен Гергьовден.
Всички играят, играят не знаят,
и Злата играе, и Злата не знае.
Отде се зададе змей със бърза коня,
край Злата помина и си Злата хвана,
за дясната ръка, през тънката снага.
На кон я преметна, на кон зад него си.
Злата се извива и на мама дума:
- Мамо, мила мамо, всичко ти оставям,
всичко ти оставям, оставям, прощавам.
Едно ти оставям, него не прощавам -
едно братче имам, кога го ожените,
да ме калесате, на сватба да дойда!
Мама Злата дума: - Злато, мило чедо,
Злато, мило чедо, де да те намеря,
де да те намеря, че да те калесам?
Злата мама дума: - Мамо, мила мамо,
мамо, мила мамо, още ли не знаеш,
още ли не знаеш змея де кондисва -
долу под селото, до сухата река,
до сухата река, на ситния пясък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015