* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Змей Злата залюби
и й се закани:
- Злато, ще те взема
на ден, на Великден,
на личен Гергьовден.
Злата му се моли:
- Чакай, чакай, змейно,
да дойде Лазарца,
аз да стана, змейно,
на момите кума,
на момците мома.
И змейно я чака.
Тъй станала Злата
на момите кума,
на момците мома.
На ден, на Великден,
на личен Гергьовден,
Злата хоро води,
змей по края ходи,
Злати глава върти:
- Хайде, хайде, Злато,
слънцето захуда!
Откъде се свили
ветрове, ветрушки,
та вдигнали Злата
горе в синьо небе.
Злата се не види,
коса й се види,
коса и опашки,
вият и вихрят
горе в небесата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015