* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Змей Злата залюби
и й са закани:
- Злато, жа те взема
на ден, на Великден,
на личен Гергьовден!
Злата му се моли:
- Чакай, чакай, змейно,
та да стане Злата
на момите кума,
на момците мома!
И змейно я чака
до ден, до Великден:
- Хайде, хайде, Злато,
че слънцето зайде!
Таман това хортува,
отде са се свили
ветрове, ветрушки,
та вдигнали Злата
горе в синьо небе,
до миж два облака.
Злата се не види,
коса хи се види,
коса и опашки -
видат, та се вият,
като два орела.
Златината майка,
тя по двори ходи,
още Злата дума:
- Злато, тънка Злато,
къде жа те видя?
Злата мамо дума:
- Мамо, мила мамо,
гледай, гледай, мамо,
кой ден мъгла падне,
мъгла до земята,
облак до небето,
тогава жа слязна,
пелни да си пера.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015