* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Макя на Вена говори:
- Венко ле, Венко хубава,
кога ми беше маленка,
много ми беше хубава,
а сега, Венко, порасна,
порасна и погрозня?!
- Мамо ле, мила майчице,
и ти ли ме не веруеш?!
Мене ме змей горянин либи
и довечера, мамо, че дойде,
та рано вечера гответе,
ощ по-рано легнувайте -
в село се огън не гори,
че дойде да ме води!
- Венко ле, Венко хубава,
кога брат ти че зажени,
дека, Венко, че те найда,
Венко, да те каня
на сватба да дойдеш?
- Леле, мамо, мила майчице,
кога речеш да ме каниш -
да дойдеш на планина,
на планина, на езеро,
пущи здравица в езеро,
остай погача в пещера...
Дойде змей да вечеря,
и Венка му вели-говори:
- Змейо ле, Змейо горянине!
Утре се брато ми жени,
макя ни е сватба поканила -
найдох погача у пещера,
а здравеца у езеро...
- Иди си, Венко, на сватба,
и я чу, Венко, да ида.
Створи се змей златно перо,
запетля го она на главата.
Кога дойде Венка на майчини двори,
посретная я нейни брата
и на Венка си говори:
- Венко ле, Венко хубава,
що ти се глава запалила?
Па си взе нейни брата,
та й кютна златно перо,
и го кютна в кола трънье.
Запали се кола трънье -
изгоре змей горянин!
И остана Венка код макя,
код макя и код брата...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015