* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се Калина Малина, Калина Малина,
снощи вечер на студен кладенец, на студен кладенец:
- Аз съм мома, мома над момите,
аз съм булка, булка над булките,
мен ме ерген не мой приговори,
приговори, ни при мен да дойде,
да ми вземе китка от страната,
от страната, още от иглата!
Ка я зачу змей в зелена гора,
престори се в село добър юнак,
името си й Никола казува.
Той отиде в Калинино село
и й рекъл: - Ай с мен да дойдеш,
да те вода на нашето село,
в нашто село до две слънца греят,
в нашто село екинят дваж жънат,
в нашто село емишът дваж сбират!
Веднъж рече, Калина се врече,
га повтори, Калинка пристана,
га потрети, Калинка поведе,
поведе я Никола гидия.
Вървя, вървя Калина Малина,
вървя, вървя, веке и додея:
- Ой те тебе, Никола гидийо,
накъде са твойте равни двори,
накъде са твойте пусти къщи?
- Мойте двори - широкото поле,
мойте къщи - високи грамади,
мойта майка - змеица кралица,
моя баща - змей в зелена гора,
мойте братя - във гора букове,
мойте сестри - буковите листи.
Тогава се Калинка усети,
че я либи змей в зелена гора.
Тя ми викна, викна, та заплака:
- Затва ли е Калинка седяла,
затва ли е Калинка чакала,
да я либи змей в зелена гора!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015