* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се Калина-Малина
снощи вечер на студен кладенец,
пред момите, още пред момците:
- Аз съм мома, мома над момите,
аз съм булка, булка над булките,
аз съм мома от девета рода,
мен ме ерген не мой приговори,
ни пред мен да дойде, ни пред мен да дойде -
да ми вземе китка от страната,
от страната, още от иглата!
Ка' я зачу змей в зелена гора,
той възседна турска добра коня,
та отиде в Калинино село,
името си Никола казува:
- Мен ме викат Никола гидия,
хай, Калино, ти със мен да дойдеш,
да те водя на нашето село.
В нашто село до две слънца греят,
в нашто село две месечини светят,
в нашто село икинят дваж жънат,
в нашто село емишът дваж берат!...
Веднъж рече, Калинка се врече,
га повтори, Калинка пристана,
га потрети, Калинка поведе,
поведе я Никола гидия.
Вървя, вървя Калина-Малина,
вървя, вървя, веки й додея,
тя Николу тихо отговаря:
- Ой те тебе, Никола гидия,
накъде са твойте пусти двори,
накъде са твойте пусти къщи,
дека й твойта стара майка,
дека й твоят по-стар баща?
Никола й тихо отговаря:
- Ой те тебе, Калино-Малино,
га ме питаш, право да ти кажа!
Мойте двори - в широкото поле,
къщите ми - в широки грамади;
мойта майка - змеица кралица,
моят баща - змей в зелена гора,
мойте братя - буковите листи.
Тогива се Калина усети,
че я либи змей в зелена гора.
Тя ми викна, викна, та заплака:
- Затова ли й Калинка седяла,
затова ли й Калинка чакала -
да я либи змей в зелена гора?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015